Американски изследовател е открил първите образци на идеални квазикристални модели в ислямската архитектура.

Те описали, как ислямските архитекти от 12 век са създали тези геометрични рисунки, използвайки примитивни средства, докато съвременните учени едва в 70-те години на миналия век предлагат математическо обяснение на тези изключителни рисунки, които биха могли да се видят в природата.
Квазикристалите са тела, характеризиращи симетрия, различна от тази на истинските кристали. В двуизмерен вид това означава, че ако сгънем рисунка нейния симетричен вид не се получава вследствие на сгъвката, а при завъртане .
Първите квазикристали били математически описани  от британския учен Роджер Пенроуз, като са именувани „знаменитите мозайки на Пенроуз”. Приблизително след около 10 години учени от израелския технически университет демонстрирали как квазикристалната структура възпроизвежа разположението на атомите в метална сплав.
Много учени, художници и дизайнери са отбелязвали сходство на квазикристалните модели с елементи на ислямското декоративно изкуство – тези завиващи се и повтарящи се рисунки, които обикновено украсяват ислямските култови съоръжения.
В 2007 година американски физици са открили в Иран пример на геометричен модел от15 век, който се явява „почти идеално” копие на „мозайката на Пенроуз”. Те са стигнали до извода, че ислямските майстори са създали тази рисунка с помощта плочи, като всяка една от тях е била украсена с линии, които свързани давали крайния вид на модела.
Единствено до този момент учените дсе още не могат да обяснят как на древните им се е отдавало да възпроизведат в своите модели структури от бъдещ порядък, т.е. повторение на образеца на неограничено голямо разстояние.
Понастоящем се смята, че е открито обяснение на този феномен. В своята последна работа изследвайки архитектурата Рима Аджлуни от Тексаския технологичен университет е показала три примера на съвършени квазипериодични модели в ислямската архитектура – това е традиционния за селкжукската архитектура кръгов модел (например, този на светилището на имама Дарб-и и Петъчната джамия  Исфахан), втория образец е представен в оформлението на вътрешните стени на двора вна медресе ал-Аттари, построено в 1323 година във Фес (Мароко), третия вариант на модела е изобразен на кулата на гробницата Хунбад-и Кабуд в Мерага (иран).
Изследователят е подчертал, че преди всичко ислямските архитекти са изработвали своите уникални по сложност и размери апериодични орнаменти тръгвайки от един централен елемент, разнасяйки го пропорционалното размера на цялата рисунка с помощта само на компас и линийка.
Правилните геометрични модели, постоянно прилагани в ислямското приложно изкуство и архитектура, отразяват дълбокия философски и космополитен подход на ислямската вяра. Гледайки на повтаряемостта на геометричните фигури, вярващите са могли да размишляват за единството, произтичащо от многообразието на формите.
Аджлуни е уверена, че нейната работа може да предизвика революция в дизайна, дотолкова доколкото всички тези древни квазипериодични модели може сега да бъдат създадени с помощта на компютърни програми. Освен това нейната разработка може да даде на учените по дълбоко разбиране за същността на квазикристалите на атомно ниво. islqmnews