Моят бивш колега от окръжното управление на МВР - Шумен другаря Недим Генджев често обича да се хвали със своята работа в Държавнa сигурност и с това, чe е бил изгонен от там.

В първият случай се бие в гърдите, че, работейки в ДС, е служил на България, демек е български патриот. Изгонването му от ДС пък е повод за хвалба.Този път казва, че бил уволнен като турчин, от 1982 до 1986 година, цели четири години е бил без работа. Обявява се за защитник на правата на турското население, противник на комунистическия режим и следователно дисидент, демократ…
Този човек умее да се измъква от всяко положение и да извлича лична облага. Само, че аз не вярвам той да е бил изгонен от ДС – Шумен. Милицията и Държавна сигурност имат различни прийоми за работа сред населението. Един от тези прийоми е и така нареченото легендиране. Какво значи то?
Един ден началникът на ДС – Шумен и партийният секретар в управлението ме повикаха в кабинета на шефа. Шефа ми каза:
- Другарю Траянов възлагаме ви свръх отговорна задача. За да я  изпълниш по-добре ще те легендираме. Скандално ще те уволним от тука.
Партийният секретар добави „и привидно ще те изключим от партията”. Колкото и да ми беше тежко аз без колебание отговорих:
- Служа на партията, на социализма. Каквато задача ми възлагате готов съм да я изпълня.
За една седмица нещата се развиха светкавично. Аз бях уволнен от ДС и изключен от партията, изхвърлен на улицата. Това го съобщи радио „Шумен” и писа вестник "Шуменска заря". От срам и унижение не мога да изляза на улицата. Приятелите започнаха да ме отбягват. Всички гледат към мене с подозрение. Аз стискам зъби и мълча.
Берекет, партията майка се загрижи за своя прегрешил син, та ме изпрати на работа в мебелната фабрика "Август Попов", където случайно, ама хептен случайно попаднах в цеха на Осман Кълъч, който току що беше излязъл от затвора. Запознах се с него, дълги години работихме заедно, сприятелихме се. Той си замина за Турция, а аз се пенсионирах, но не като работник в мебелната фабрика, а като полковник от Държавна сигурност.
Вероятно и изгонването на Недим Генджев от Държавна сигурност е тактически ход на  управлението. Heго са го пуснали в Делиормана сред наивните турци, за да лови риба в мътна вода. Чувал съм, че през този период,  когато Недим Генджев е бил уж без работа на село, на ляво и на дясно псувал партията, народната власт, особено Тодор Живков. В ония сурови времена как не са го прибрали този върл антикомунист на топло?! Също така съм чувал, че доста хора, които са слушали неговите псувни против строя и държавниците са пострадали сериозно.
Аз не мога да обясня например едно такова положение! Изгоненият от ДС, държаният четири години без работа младеж, който бъкел не разбира от религията, бива назначен районен мюфтия в Кърджали и веднага да бъде изпратен в Дамаск за докторантура. След две години става Главен мюфтия и се прегръщат с Тодор Живков като първи приятели. Къде става това?.. Такова главоломно съвпадение на фактите дори ги няма в най-фантастичните романи. За мене уволнението на Недим Генджев от ДС е неговото легендиране. Но това е ачик, афиф работа. Дори най-наивните амуджи веднага разбраха що за човек е той и се отдръпнаха от него. След четири години нашите стратези от ДС най-сетне го разбраха, че Недим не е за тази работа и го изпратиха вече хептен ачик да разбие исляма в България. Като гледам как се измъква от много сложни перипетии винаги сух, мисля, не само мисля, а съм убеден, че той и сега ако не е щатен, то е извън щатен активен сътрудник на болшевишкото крило на ДАНС, което провокативно иска да сее разкол сред мюсюлманското население в нашата страна.

Бивш служител на ДС Траянов