Роден съм през 1952 година в село Кран(Карлъдере), община Кирково, област Кърджали. Първоначалното си 8 годишно обучение успешно завърших в близкото село Кукуряк(Ерикли) като отличник на класа.

Покойният ми баща Хафъз Халил и покойният ми дядо Хафъз Насуф бяха хора, които се почитаха и обичаха в региона ни. Религиозното си образование получих от баща си, на 7 години прочитайки Корана от начало до край наизустих 250 страници от него. Семейството ни беше религиозно и не служеше на комунизма през комунистическия период, а точно обратното беше подложено на натиск. Например всички книги на баща ми бяха изгорени. Той беше подложен на постоянен натиск, за да не учи децата на Коран.
Въпреки че завърших с отличие 8 клас, когато кандидатствах медицина(фелдшер) в Хасково не бях приет поради това, че семейството ми е религиозно и не служа на комунизма.
През 1971 година бях приет войник в Ботевград. По време на военната служба редовно извършвах молитвите си тайно, научих на Коран близките си приятели. Незнайно как разбрали за това бях затворен 15 дена в карцера. Приятелите ми от този период са свидетели на това. За съжаление 1971 год. е вписана като година, в която съм започнал дейност като агент и сякаш съм продължил тази дейност до 1989 година. Всъщност през тези години моето семейство е едно от семействата подложени на най-голям натиск и съседите ни и хората от региона са свидетели на това. Заради несъгласието ми с кампанията за смяната на имената, в продължение на 5 години ми беше забранено да управлявам  колата, която закупих през 1982 година, тоест регистрационния й номер ми беше отнет. Цялото ни семейство беше против смяната на имената. Покойният ми баща, заради това че не служи на целите на комунистите през този период не преподаваше, тоест не му позволиха да преподава.
В края на 1984 година заедно с приятеля ми Али Исмаил бяхме арестувани до местност наречена Маказа и отведени в полицията. Там името ми беше сменено по насилствен начин и брадата ми беше обръсната. Никога не мога да забравя това грозно мъчение.
През 1989 година бяхме принудително изселени. Казаха да напуснем страната в рамките на 1 час. През този период децата на хората, които са били агенти бяха назначени на важни постове, а аз не бях приет в училището и живях под натиск. Ако бях агент щях да бъда изучен в най-добрите училища и щях да бъда назначен на най-добрите длъжности. Изборът ми през 1997 година за Районен мюфтия на Кърджали и през 2001 година за Районен мюфтия на Крумовград не беше поради това, че съм с агентурно минало, а поради репутацията ми сред хората. Хората които ме избраха много добре знаят как бях избран за мюфтия.
Решението на Държавната комисия по досиетата и това което се пише в медиите е абсолютна лъжа и клевета. Всичко това е едно продължение на проекта за асимилация от комунистическия период и политика за сплашване на народа. Тоест продукт на поговорката “хвърляй кал следа да остане” и опит за отчуждаване на хората от религията, чрез унижаване на свещенослужителите пред хората.
Осъждам всичко това което е написано и обвинявам тези, които стоят зад тази грозна постъпка в несправедливост, безчовечност, безсъвестност, безмилостност и клеветничество и ги оставям в ръцете на Аллах.