Голямото чудо, построяването на Ноевия ковчег, е едно забележително събитие в общата история на човечеството, което представя същинското душевно убежище на вярата, която може да предпази човечеството от удавяне в бурния океан на живота. Когато гигандски вълни са погълнали и са застрашили да разрушат Ноевия ковчег, невидима „ръка“ го насочвала и пазила до пристигането му на безопасно място. Старото клише „историята се повтаря“ изникна в съзнанието ми. Почувствах, че събитието се преповтаря под различни форми и обстоятелства в ежедневието ни и може би в непрестанния „възход и падение“ на епохите от човешката история.
През хилядолетията Ноевият ковчег и Големият потоп са били документирани в няколко откровения и свещени книги и са обединявали множество култури и цивилизации повече или по-малко по един и същ начин. Всяко голямо вероизповедание, раса или цивилизация имат какво да кажат за „Големия потоп“. С многократното напомняне за това потресаващо събитие от хиляди години насам, сякаш се цели да се предаде някакво вечно послание, както и определена информация за всеобщо морално поведение.
Много аспекти от материалния свят се разглеждат като смисли в духовната или в метафизичната области. Ако ковчегът се оприличи на духовно и социално убежище, то потопът символизира не само физическото опустошаване на Земята, а също така и унищожаването на духовните и моралните страни на човечеството. Покачването на приливните води и чувството за потъване са сходни с духовното удавяне на един изгубен човешки индивид в океана на живота. Претоварени и обременени от голямата тежест на раменете си, те не са в състояние да продължат своето пътуване в безопасност. Макар че душата непресттано търси и копнее за постоянна сигурност и защита, където да се освободи от тежкото бреме на ежедневната рутина и да поеме дълбоко дъх, обикновено тя се насочва към множество лъжовни светини или пристъни. Без подходяща защита мощният порой на душевния смут накрая я поглъща и задушава.

Ноевият ковчег: символ на вярата
Също както физически се нуждаем от въздух, храна и вода, така и душата ни си иска своето, за да оцелее. Без необходимата „храна“ тя постепенно отслабва и умира, а сърцето закоравява и започва да губи чувсвителността си към околния свят. Това равнодушие е бавната смърт на човешката душа. Във връзка с това голямото чудо, построяването на Ноевия ковчег, е едно забележително събитие в общата история на човечеството, което представя същинското душевно убежище на вярата, която може да предпази човечеството от удавяне в бурния океан на живота.
Всъщност истинска закрила и близост с останалите може да се открие във вярата. Някой дори може да каже, че най-добрият душевен подслон и задоволство за човешката душа е вярата, която позволява на душата да се освободи от бремето, което я тегли надолу и я удавя в материализма. Вярата озарява сърцето и разума, за да може човек напълно да осъзнае що е да чувстваш, и да види отвъд призмата на земния живот. Погрешно е разбирането, че този преходен свят е единствената цел в живота ни, защото няма, а и не може да задоволи естествената нужда на човешката душа за вечност и съвършенство. Нито комфортът и благосъстоянието ще удовлетворят тези нужди, нито високото обществено положение (включително и други примамливи, но пагубни желания като жаждата за слава), тъй като те единствено водят към неизбежното, а не към самия им край.
Вярата е светлина и сила. Само чрез придобиване на твърда вяра може да се преодолее всяко следващо предизвикателство. Огромната издръжливост на Ноевия ковчег отразява благородните качества, придобити от дълбока, непоклатима вяра. Тези атрибути включват постоянство и търпение във вършенето на добри дела, и в благоденствие, и в злополучие, тъй като е особено трудно да се върши добро в трудни времена и още повече тогава, когато повеляването на доброто се смята за нещо съмнително.

Ноевият ковчег: символ на всеобщите ценности
Ужасните опасности, които заобикалят и заплашват съществуването ни не са само във видимия свят, но са и вътре в нас, като: арогантността, горделивостта, егоизмът, алчността, безразличието към страданията и нуждите на другите и още много други такива неща. Със сигурност можем да кажем, че всички тези заплахи, било то явни или скрити, символизират един „Голям потоп“ и ако не се вземат съответните предпазни мерки, те неминуемо ще ни погубят – или физически, или духовно, а може би и по двата начина.
От друга страна, Ноевият ковчег може да символизира всеобщите ценности, които като цяло човечеството споделя. Когато най-важните човешки качества, като да бъдеш доверен, честен, верен, искрен и търпелив се приложат правилно и целесъобразно, ще станат едно цяло, което ще ни предпази от заплахата на внушителния по размери „Голям потоп“.
Някой дори може да каже, че мощта на „Потопът“ е толкова голяма, че е немислимо убежище като „Ковчегът“ да противостои на такава разрушителна сила. Този „Ковчег” трябва да се създаде чрез съдействието и диалога на култури, в които всеобщите човешки ценности се осъзнават и възраждат. Това ще бъдат тези споделени ценности на човечеството, които ще служат като предпазен щит срещу измамливите сили на „Потопът“ - истинската заплаха за нашето съществуване.
Общоприетите човешки ценности са моралните основи, които могат и ще накарат всеки да вземе мерки, заради  успеха на всички, защото по същество тези „бисери“ са основани върху приемането на големите, общи нужди, които споделяме, отколкото върху нашите външни различия. От това следва, че заради общите ни нужди си струва да дадем всичко от себе си, за да си помагаме и да спрем омразата доколкото можем.
За да се приложат тези ценности е необходимо да се подкрепят погрешните схващания и представи на големите организации, които формираха цивилизации, а също и поставиха началото на диалог между култури, общества и отделни личности. Ставайки от ден на ден по-приспособими  в постоянно развиващото се „глобално село“ – съвременното ни общество, тези „бисери“ ще бъдат създадени и прилагани с уважение, както и с признателност към различията на културите и към техните заслугите за световната история. След като всеки е шедьовър на Създателя на Вселената, то нашата свобода или право на вяра, външност и поведение не би трябвало да се погазват, понеже всички хора имаме неприкосновено достойнство и чест.

Съвременните „социални убежища“ или „Ноевите ковчези“
Съществуването се гради върху създаването на противоположности. Точно както най-тъмната част на нощта е преди зазоряване, така и Ноевият ковчег е дал крайно необходимата утеха и убежище, когато „Големият потоп“ е погълнал всичко. По същия начин съвременният „социален ковчег“ ще изцели и ще предпази човечеството от общото мъчение и безредиците на нашето съвремие. В действителност голяма отличителна черта на едно съвременно „социално убежище“ е, че то ще си получи енергията и страстта посредством дълбока вяра и изключително чувство на отговорност за своите действия, целейки да възвърне общоприетите човешки ценности първо вътре в себе си и сетне – у другите. Всеки член на това общество (като част от едно цяло) ще е един вид „духовно извисена личност и покровител на любовта“, който ще е жертвоготовен, благодетелен, съзнателно ще протяга ръка за помощ на общностите, които срещне, и ще преодолява проблемите си с цената на своите собствени земни интереси. Съзнавайки непрекъснатия си дълг на признателност и задължение към Създателя, техните убеждения ще са да дават без да очакват нищо в замяна, търсейки единствено Неговото задоволство. Ще понасят големи страдания, но по този начин ще дадат изключителен пример за толерантност, уважение, разбирателство и великодушие. През последните три десетилетия много хора тръгнаха по този път водени от просветлението на един голям мислител и лидер, Фетхуллах Гюлен.
Едни от най-опасните болести на нашето съвремие са предубеждението и дискриминацията. Милиони хора пострадаха и продължават да изпитват силна болка в следствие на това осакатяващо психологическо и социално безредие. Съвременният „социален ковчег“ ще се нагърби със задачата да помогне за излекуването на тази болест чрез съзнателно привличане на вниманието срещу манталитета, който пренебрегва неизброимите сходства и всеобхватните нужди на човечеството и вместо да се съсредоточи върху малките, но неповторими различия на хората или обществата, този начин на мислене сее семената на омразата. Ако ли не го направи, хората с такова мислене трескаво ще разучават що за справедливо дело е да си концентриран върху това какво сплотява хората, отколкото – какво ги разделя. За да се представи по-нашироко тази действителност с пример, ще отбележа, че те ще подсилят всички свои лични източници в обкръжението си, за да разтопят айзбергите в сърцата и да обединят общностите. Действията им ще потушават пламъците на омразата и завистта, подканвайки към онова, което е пренебрегвано от векове.
Тръгнат ли по този път, те ще се научат и ще демонстрират как да мразят омразата (което е лесно) и как да обичат грижовността (което е трудно). Ще осигурят терен, където хората ще могат да намерят обща почва, за да работят заедно и да разрешават неясните проблеми на нашето съвремие. Обществената справедливост ще се възроди тогава, когато хората започнат да осъзнават, че всеки човек е уникален шедьовър, който отразява най-прекрасните атрибути на своя Създател по най-различни начини. Когато хората спрат да бъдат оценявани по техните отличителни белези, освен ако различията им се разглеждат като усъвършенстване и принос, ще настъпи световен мир. Точно тогава човечеството ще се качи на последния Ковчег на обществената справедливост и ще намери утеха и спокойствие във взаимната почит.

Себнем Унлу е доктор във Факултета по изследвания в Раковия институт на Питсбъргския университет, САЩ.
Превод от списание Fountain