Примерите за размисъл, разбира се, са специфични. Докато четем някои от тях, може дори да се усмихнем, но докато се усмихваме, ще се замислим. И докато мислим, ще бъдем щастливи от факта, че сме преоткрили още веднъж някои истини.

Примерите ще бъдат от Мевляна, който е роден преди осемстотин години. Сигурен съм, че докато четете с усмивка на уста примерите, ще се поучите от тях.
Един хафъз (човек, който знае Корана наизуст) чел Корана с благозвучния си глас. Мевляна със сълзи на очи го слушал. Тогава един човек, който, слагайки ръка на устата си, се прозявал, не разбрал причината за сълзите на Мевляна и го попитал:
– Защо плачете, каква е причината за сълзите ви?
Мевляна му отвърнал:
– Благозвучният глас на хафъза ми се струва като звук, който отваря вратите на Рая. Затова плача.
Прозяващият се човек казал:
– И на мен ми се струва, че този глас е като звука, отварящ вратите на Рая.
Мевляна направил следното уточнение:
– Между нас има една малка разлика. Звукът, който чуваш ти, не е на отварящите се врати на Рая, а от тяхното затваряне. Защото отварянето им предизвиква сълзи, а затварянето им – сънливост…
Съпругата на Мевляна, Кера хатун, шиела копчето на връхната му дреха. Тогава тя му казала:
– Съпруже, вземи една клечка и я захапи, докато ти шия копчето, да не те хванат уроки.
Мевляна й отговорил:
– Не се притеснявай! Гледай да зашиеш добре копчето. Уроки не може да ме хванат. Защото вместо клечка в устата си аз чета сура Ихляс (Пречистването). То е в устата ми.
Един ден Мевляна се разболял и казал:
– Вече дойде време да тръгваме!
Жeна му казала:
– Какво тръгване, съпруже? Надяваме се Всевишният да те дари с още стотици години живот.
Мевляна я предупредил:
– Какви ги говориш? Ние да не сме Фараонът или Немрут – да искаш за нас стотици години живот. Ние, спасявайки се от този земен затвор, всеки един момент очакваме да бъдем поканени при Пратеника на световете.
Както е всеизвестно, Мевляна бил пленен от думите и словата на Шемси Тебризи. Но учениците му и обикновените хора не го разбирали и затова имало недоволство. Дори някои започнали да го ненавиждат, защото считали, че той с думите си им отнема Мевляна. В един такъв период Мевляна вървял с учениците си и по пътя срещнали едно куче, което ядяло огромен кокал и в същото време малките й кученца сучели от нея. Тогава Мевляна се обърнал към учениците си:
– Знаете ли, това, което виждате, отразява положението, в което се намираме ние.
И продължил:
– Ако тези малки кученца започнат да ядат този огромен кокал, малките и крехките им зъби ще се счупят. Но тяхната майка със здравите си зъби разчупва кокалите и ги предава на рожбите си като полезна храна. И думите на Шемси са като кокал. Малко са тези, които могат да ги осъзнаят и да ги обяснят. Така че вие не слушайте думите на Шемси, а обърнете внимание на тълкуванията ми и чуйте неговите думи през моята уста!
Надявам се примерите да ви накарат да се замислите. zaman.bg