Казвате си - да, тогава, когато е низпослан този ает - хаджиите са ходели до Свещените места пеша или благодарение на животни. Смятате, че е невероятно днес някой да стигне за хадж пеша или чрез камила. За варианта с камилата - не знам, но за другия - прочетете следващата история.

Разказът е по действителен случай (всичко, което споделям, се случи в сряда следобед (11.01.2012)).
След като се бяхме свързали с него по телефона, Сенад ни чакаше в стаята си на хотела, където беше отседнал, не знаеше кои сме и как сме го открили. Но беше изключително благодарен, че сме при него. Много гостоприемно ни прие.
Оказа се, че дори не познава човека, който ми беше пратил мейла с информацията за Сенад и за това, че същата сутрин той е пристигнал в София - една от точките по пътя му към Мекка. Петят, който... беше дал обет пред Аллах, че ще измине.. пеша. Обясни си всичко за появата ни при него в София (където не познавал никого) просто като дар от Аллах. И за пореден път Му благодари!
За Сенад и семейството му:
Сенад е роден е през 1966 година в малкото босненско градче Бановичи. Има брат и сестра. До 1990 година завършва като магистрант по икономика в Сараевския университет в столицата на Босна и Херцеговина. Няколко години преди това, през 1983 година, губи майка си. 10 години по-късно почива и баща му. Точно в онзи момент, след загубата и на втория родител в семейството, сестра му получава удар и едната страна от тялото й остава парализирана. Станал принудително глава на семейството си, Сенад започва работа като преподавател в университет.
Междувременно, докато тъгува заради загубата на родителите си, започва да пише книги. Някои от тях посвещава именно на майка си и баща си. През 2002 година Сенад се отказва от академичната си кариера и залага изцяло на литературата. За последните 20 години е написал 3 книги.
През всичките тези години писателят копнее да направи поклонение в Свещените места. Но все няма достатъчна финансова възможност. Докато в един момент обаче решава, че ще стигне до Мекка... пеша.
За някои - възхитително, за други - възмутително е начинанието на Сенад Хаджич. Но какво мислят хората за мечтата му, която е на път да бъде реализира, не е никак важно за мъжа.
През времето, в което бяхме заедно вчера, Сенад неколкократно споменава, че за него нищо не е от значение - единствено Аллах. Споделя, че основният му мотив, отивайки на хадж, е да изпълни петия стълб на Исляма. Второто обаче, за което копнее толкова много, е да направи дуа за родителите си да бъдат дарени с Дженнет. Казва го толкова искрено. Личи си колко чисто е намерението му...                                             
За самото... „пешеходстване”
Сенад тръгва от родния си град Бановичи (в североизточната част на Босна и Херцеговина) на 10.12.2011 година. Изпратен е от съгражданите си на площада в градчето. Стотици хора се стичат, за да му пожелаят лек път.
Събралите се хора за изпращането на Сенад на площада в Бановичи
(снимка: www.sarajevo-x.com)
В онзи ден му предстои да извърви около 6000 км до заветната цел. Очаква, че ще измине това разстояние за около 9 месеца.
До вчера сутринта, когато пристига в София, е изминал около 1000 км... изцяло пеша. Благодарен е изключително много на мюсюлманите, които е срещнал по пътя си в Сърбия (в областта Санджак).
Снабдили са го със здрави обувки, зимно яке и дебел зимен панталон.
Сенад не спестява никакви детайли, когато разказва за това, с което хората са му помагали по пътя му до тук.
Показва ни багажа си, с който е тръгнал към Голямата цел - всичко е побрал в една 20-килограмова туристическа раница. Споделя, че е тръгнал със съвсем малко пари, защото ги няма в наличност, а и не са му дотам нужни. Знае, че Аллах ще му помага през целия път. Яде веднъж на ден (предпочита да хапва по една супа) и да пие по едно кафе. Благодарен е на Всевишния и смята, че това му е напълно достатъчно като храна за деня.

„Спътникът” на Сенад – 20-килограмовата му раница
46-годишният писател ни разказва, че няма никакъв конкретен план по време на пътуването (освен този да стигне до Мекка невредим, за да изпълни хадж и да се помоли за милите си родители) – не планува предварително какво разстояние трябва да извърви за деня или къде да спре да пренощува.
Споделя ни, че средно на ден изминава по 30 км, като достижението му за тези 30 дни досега е 50 км за един ден.
Разчита на Аллах напълно и само на Него се оповава. „Сутрин се събуждам, правя сутрешната молитва, отправям дуа към Аллах и тръгвам” – казва Сенад. И добавя: „Знам, че Той ще ми помогне през деня.”
Единственото, което Сенад е направил предварително в сферата на плановете, преди да тръгне от Босна и Херцеговина, е да си начертае една съвсем неподробна карта на пътя между Бановичи и град Мекка. Срещу някои от градовете, през които ще мине през 9-месечното си пътуване, е записал имена на хора и телефонните им номера, знаейки че ще може да разчита на тези лица, достигайки съответната точка.
Докато разказва за себе си и за своята мечта
По време на срещата ни, няколко пъти му предлагаме да вземем банковата му сметка, за да може ако има хора, които искат да му помогнат в това начинание, да го направят. Той обаче и няколкото пъти ни отказва. Заявява, че няма нужда от пари - най-много бихме му помогнали, правейки дуа за него, казва постоянно.
На въпроса ми как смята да се прибере в Босна и Херцеговина, след като - Иншааллах, вече е направил хаджа, ми отговаря: „Нищо не ме интересува... Искам само да успея да стига до там, да направя хаджа си успешно, да се помоля за родителите си... оттам на сетне нищо не е от значение.” Все пак обаче допълва, че може да пътува обратно на стоп или с автобус...
Докато сме заедно в хотела, където е отседнал, му предлагаме също да го свържем с български журналисти, за да сподели за начинанието си. Не отказва с думите: „Може, но аз не го правя за реклама, не го правя заради фотографите...”, след което добавя: „Аз съм просто един раб, аз съм никой, аз съм... малък като мравка.”

Аз съм изключително благодарна, че имахме възможността да се запознаем с този обикновен човек с необикновено начинание!
Скоро не бях срещала толкова искрен човек с така чисто сърце!
На раздяла Сенад ни подарява малки сувенирчета, за да не забравяме за него и начинанието му
Нека подкрепяме морално босненския си брат, отправяйки дуа да реализира целта си, да стигне здрав и невредим до Свещените места и Аллах да приеме хаджа му и да го възнагради за всяка една крачка, извървяна по 6000-километровия път.
Накрая искам да споделя, че все пак успяхме да вземем банковата сметка на Сенад Хаджич, така че ако има хора, които биха се радвали да му помогнат, ще получат съдействие, за да го направят.

Автор: М. Чаушева