Във времената, когато се ходело пеш до другите села, един мъж се изморил от дългото ходене. Спрял да отпочине, извадил една диня от чантата си, нарязал я и я изял. „Да си помислят, че динята е изядена от богаташ” – казал си той, поглеждайки малките червени парченца диня, останали върху кората й, които оставил настрани. След това си полегнал.
След известно време станал и изял останалите по кората парченца диня. „Да си помислят, че съм имал прислуга със себе си”, рекъл си той, докато оставял вече напълно изчистените от плода кори.
Умората не си отива лесно. Легнал под едно дърво и заспал отново. Когато се събудил, видял, че е минало доста време. Изпотил се, докато спял, и бил доста жаден. Погледнал отново корите и решил да изяде и тях: „Да си помислят, че съм имал и магаре”, казал си той.
Ето как един човек оценява по три различни начина себе си, докато е сам. Подобни ситуации може да се случат винаги и при всекиго.
Един ден Насреддин Ходжа прескочил ручей и кракът му потънал в калта. „Ах младост, ах!” – въздъхнал той. Погледнал настрани, видял, че няма никой и си рекъл:. „Ако беше скочил като млад, пак щеше да попаднеш в калта.”
Когато е сам, човек е откровен със себе си. Анализира се по-добре и си казва: “Аз всъщност съм това.”
Грехът, извършен заедно с други хора, може да притесни човек, когато остане сам. Това притеснение е знак за това, че той все още има съвест. В противен случай чистотата на съвестта не се различава по нищо от чистотата на механата.
Всеки мюсюлманин трябва да знае, че не е сам, дори да няма никой наоколо. Той трябва да обмисля растежа на косата и ноктите си, да усеща функцията на органите си. Да знае, че съществува някой, който го вижда. Трябва да признае греха си пред Създателя, да се покае и да спре да го извършва. Не бива да се забравя, че всички вопли и ридания се пораждат от нещата, които душата не приема.
Според мен мюсюлманите на нашето време непременно трябва да се опитват да останат сами със себе си. Защото човек всъщност е това, което е, докато е сам, той е това, което мисли и с което се занимава, когато е самичък. Самотата е огледало на човека!
Спомнете си Газали и Емир Султан, които се оттеглят в самота в продължение на 10 години. Също така и Саид Нурси, който остава сам, затворен две години в изолирана килия. Спомнете си Ахмед Йесеви, който се оттегля в пещера и живее там години наред, казвайки си: „Пророкът ни си отиде от този свят, аз не мога да бродя в него.” Разбира си, това се дължи на тяхната морална извисеност. Сега ние знаем какво ще стане, ако един човек остане 24 часа сам вкъщи, въпреки че има възможност да излезе.
За да се спаси от влиянието на обществото и да се отдаде на властта на Всевишния, човек трябва да бъде откровен със себе си, да бъде запознат с проблемите си и да опита да се излекува с покаяние – цярът на богослуженето и познанието. zaman.bg