Ислямът е въвел и правилата за поставяне под карантина. Затова, ако в някое селище се появи заразна болест, той изисква то да бъде поставено под строга карантина, като бъде забранено както да се влиза, така и да се излиза от него, докато заразата не бъде локализирана и овладяна.

В този смисъл Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Ако чуете, че се е появила чума в някоя земя, то да не влизате в нея! А ако това се случи в земя, в която сте и вие, то от нея пък да не излизате!” /Ал-Бухари/
Ислямът постановява жителите на обхванатото от епидемия селище, наставлявайки ги да предпочетат да останат в него. Защото желанието, да се спасят от заразата, би изкушило мнозина да напуснат тайно нейното огнище. Подобно егоистично желание обаче е насочено към собствената безопасност, като подлага на огромна опасност всички.
Ето защо Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Няма раб, който се намира на място, където има чума; който пребивава там и не излиза от него проявявайки търпеливост, в стремеж към въздаяние [от Аллах]– и знаейки, че не ще го сполети нищо друго, освен онова, което Аллах му е отредил; на който да се не полага въздаяние колкото на мъченик [за вярата]!” /Ал-Бухари/
Не е изключено и безразсъдни любители на риска да се опитат да достигнат до обхванатото от епидемия селище, изтъквайки аргумента, че страхът от заразата е признак за слаба верска убеденост или пък за бягство от предопределената участ. Това също е напълно погрешно. Та нали и Умар Ибн ал-Хаттаб е отказал да се отправи за областта Аш-Шам, заради появилата се в нея чума и когато го запитали: “Нима бягаш от предопределеното от Аллах?”, той отговорил: “Бягаме от предопределеното от Аллах към предопределеното от Аллах.”
Да се съобразяваме с обстоятелствата е правилно и то също е част от предопределеното, както е казал и Умар. Ето защо Ислямът ни повелява да се предпазваме от заразата.
Твърде показателни в това отношение са следните думи на Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!): “Нека онзи, чиито камили са болни, да не ги води при онзи, чиито камили са здрави!” /Ал-Бухари/
Казал е и още: “Бягай от прокажения така, сякаш бягаш от лъва!” /Ал-Бухари/
Въпреки, че заразата е безспорен факт, необходимо е да се знае, че не всяка зараза разболява. Възможно е човек да е носител на вируси или бактерии, но поради имунитета си към тях да не се разболее; възможно е дори да се избави от тях, предавайки ги на някой друг.
Ако всяка зараза можеше да поразява всекиго, тогава обитателите на земята щяха да загинат само за един ден. Съществуват обаче – както се изразяват медиците – комплексни причини, обуславящи заболяването посредством зараза. Именно това е смисълът на хадиса, който гласи: “Няма зараза …”. Използваната тук форма за пълно отрицание[1] съвсем не отрича съществуването на самата зараза, респективно на самото заразяване, тъй като подобно разбиране напълно се опровергава с изреченото в края на хадиса – а именно, с думите на Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), чрез които той, непосредствено след казаното в началото недвусмислено и ясно заявява: “Бягай от прокажения така, сякаш бягаш от лъва!”