Знанието, към което мюсюлманинът пристъпва и дяловете на което жадно се устремява да усвоява и, търсейки го, е готов да отиде, дори в най-отдалечените краища по земята, — то не представлява ограничени знания, началото и краят на които са определени.

Защото всичко онова, което разширява кръгозора на човека и разрушава преградите пред всеки ум, жадуващ за още знания; всичко онова, което заздравява връзката му с битието и пред него разкрива нови перспективи за открития и прозрения; всичко онова, което позволява на човека, да властва над света да, да господарува над силите му и да използва скритото в съкровищата на земята в своя полза, — към всичкото това човечеството е длъжно да се стреми, да го опознава, да го овладява. Следователно и мюсюлманинът е длъжен, да придобива дял от него. Доводите за тази всеобхватност произтичат от знаменията на Всевишния и преданията за Неговия Пратеник.
Многобройни са хадисите, които призовават към придобиване на всякакви познания. Сред тях са думите на Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!): “Който излезе на път, за да търси по него знание, Аллах му улеснява пътя към Рая.” /Муслим/
Казал е и още: “Припечелващият никога не припечелва предимство, подобно на знанието, което да направлява притежаващия го доброто и да го предпазва от злото. Религията на човека не става праведна, докато разумът му не стане праведен!” /Ат-Табарани/
Във връзка с това са и следните слова на Пророка: “Завист да няма освен за две [неща]: за човек, когото Аллах е дарил с богатство, като го е подтикнал да раздава от него все за добро; и за човек, когото Аллах е дарил с мъдрост, и той с нея отсъжда и знание дава!” /Ал-Бухари/
Негови са също и думите: “Аллах и Неговите ангели, обитателите на небесата и земята, дори и мравката от своята си дупка, дори и рибата в морето —[всички] те благославят онзи, който научава хората на добро.” /Ат-Тирмизи/
От казаното в тези четири предания се изяснява, че става въпрос за всякакъв вид познание: за научаване на доброта и мъдрост, на онова, което предпазва хората от вредното и ги доближава към полезното. Да ориентираме познанието само към определена област на културата, е същото, като да влагаме парите само в определен вид собственост — нещо, за което очевидно липсват основания. Несъмнено е, че най-напред сме длъжни да познаваме задълженията ни към Аллах и задълженията на всеки от нас спрямо останалите хора. Вярно е, че да изхождаме в постъпките си от обществения интерес, е нещо изключително значимо за организацията и управлението на обществото. Нелепо е обаче да се смята, че похвалното познание е само онова, което придобиваме чрез изучаване на мюсюлманското ни правознание, на тълкуванието на Свещеното Писание и на подобните раздели на науката; докато да се мисли за останалото е нещо допълнително, с което, ако човек има желание, нека се запознае, ако ли не, грях нямало да си навлече.
Това е дълбоко погрешно, тъй като науките за вселената и живота, както и резултатите от непрестанните изследвания върху материята на небето и земята са не по-малко важни от чисто религиозните науки. От тях дори е възможно да произтичат резултати, превръщащи познаването им в по-добра основа за навлизане в чисто религиозното познание.
Достатъчно е само да се спомене, че когато в Свещения Коран се подчертават благодатта на познанието и извисеността на учените, там се имат предвид онези учени, които опознават величието на Твореца чрез величието на сътвореното от Него; и се имат предвид познанията, които произтичат от наблюдението на растенията, на животните и на останалите елементи на природата.
В този смисъл Всевишния заявява: Нима не виждаш, че Аллах изсипва вода от небето! Чрез нея вадим плодове с различни цветове и [прокарваме] сред планините пътища: бели и червени, с различни цветове, и гарвановочерни. И [сътворяваме] също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби. Аллах е всемогъщ, опрощаващ. /Сура Създателя (Фа:тир): 27-28/
Относно това Той казал е и още: И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. В това има знамения за знаещите. /Сура Ромеите (Ар-Ру:м): 22/
Служейки на религията и разяснявайки нейните принципи, науките за живота са напълно равностойни на науките за отвъдното. Разликата е в това, че за природните науки е необходимо по-дълго време да се изучават. Докато познанието за религията — лесно се удава на човека, който му посвещава броени дни. Наистина, за подробното изучаване на второстепенните раздели на Закона се изисква дълъг период от време. Това подробно изучаване обаче е обществено значима дейност — тя е като всяка друга дейност, която се уважава от държавата или пък се омаловажава в зависимост от това, доколко тя я доближава до висшата й цел. Да се изучава право, само по себе си е дело не по-достойно от това, например, да се изучава медицина, дори юристът по ерудираност да се изравнява с Абу Ханифа. Тъй като със своите знания човек превъзхожда ближния си само в зависимост от степента, в която чрез тях той ще допринася за благото на хората, бидейки устремен към Ликът на Аллах и окрилен от надеждата за Неговото благоволение.