Думата муракаба се дефинира като наблюдение, надзираване, контролиране и живеене със съзнанието, че сме контролирани (от Бог). Суфите стигат по-надалеч, определяйки я като отдаване на сърцето единствено на Господ, изоставяне на всяка привързаност, различна от Него, лишаване на повеляващата зло душа от всичко, което е забранено, вършейки нещо с убеждението, че божественото знание е всеобхватно, и водене на живот според предписанията на Всевишния.

Муракаба също може да се тълкува като опит за съблюдаване повелите на Бог и съществуване с дълбока искреност и с чувството на Неговия постоянен надзор. Такова отношение е възможно, когато рабът съзнава, че Всемогъщият знае всичко, което тя или той върши, изрича, знае и мисли, както се казва в Корана: "С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него..." (10:61).

"ИНТИМНА СРЕЩА" С ТВОРЕЦА

Ако муракаба означава доближаване на нечие сърце до всичко, което не е богоугодно и го отдалечава от Създателя, и разкриване на душата, за да се възползва от лъчите, благата и ползите, които идват от Него, то трябва да затворим това, което се налага, и да отворим което е необходимо. Първите стъпки към муракаба са да се приеме като велико това, което Бог е повелил като такова, като ненужно - това, което Той е възбранил като такова, и да се предпочетат Неговата воля и искания пред нашите собствени. Мисленето върху безкрайната Божия милост увеличава и подсилва нашата любов към Твореца, както и желанието ни да Му служим, а страхът и благоговението към Него ни карат да се освободим от всяка жажда за грях и да живеем разумно. Муракаба води хората до изоставяне на всичко, което вреди на тяхното богослужене, и запазва чистотата на мислите, действията и намеренията им, дори когато са сами с чувството, че Той постоянно ги наблюдава. Муракаба е един от най-важните и преки пътища за достигане до Бог без водител. Това състояние прилича на онази святост, спечелена чрез наследяване на пророческата мисия, която е предаване Божественото послание на хората, без да се следва духовен орден. Такива пътешественици могат да се обръщат към Господ по всяко време и на всяко място с ясната представа за тяхната безпомощност и нужда и да бъдат допуснати до "интимна среща" с Твореца, основана на нуждата им. Те чувстват постоянния надзор на Създателя, докато наблюдават природата, и така избягват всичко различно от Него; не чуват нищо друго освен Бог и възхваляват Неговата красота и милост, като смятат, че е безсмислено да се споменава нещо, което не се отнася за Него.

Методология на самонадзора

Първата стъпка към самонадзор е преднамерената покорност към Божествената воля и желания с убеждението, че Той е навсякъде и знае за всичките ни мисли, намерения и дела: "...Аллах всяко нещо наблюдава" (33:52). Втората стъпка е обръщането към Създателя със спокойно сърце и търпеливо да се очаква вливането на Божествените дарове и благословии в нечие сърце.

Това не изисква някаква физическа или духовна привързаност, нито отношение с водител или непрекъснатото споменаване на Божествените имена. Обаче, ако някой иска да следва духовно издигнат човек и редовно да цитира имената на Твореца според предписанията, със сигурност ще бъде много по-добре. Степента, която един набожен човек, било то на първата или на втората стъпка, може да достигне съгласно смисъла на пророческото предание: "Най-доброто за вас е да се молите така, като че ли виждате Бог, дори и да не Го виждате, Той непременно ви вижда", е винаги да смята себе си за беззащитен, беден и нуждаещ се пред Господ, да вярва, че единствено на Него има смисъл да се уповаваме и да търсим помощ. Такъв вярващ може да се движи в безопасност по пътя на самонадзора и така да бъде предпазен от дълбока заблуда. С течение на времето тези, които са поели такъв маршрут, ще се сдобият с душевно спокойствие, което ще позволи на съзнанието им да остане отворено към Божествените дарове и да бъде озарявано от Единосъщия.

Един от най-важните механизми за самонадзор е мухасаба (самокритика). Тъй като този метод за самоконтрол позволява на вярващите да разбират собствените си грешки и причините за тях, те могат да открият истината в своите сърца и да я покажат с поведението си. В този смисъл значението и тайнството на "Слава на Него, Който ме вижда, знае къде съм и чува какво говоря", се проявява от само себе си. Такива хора знаят, че Божествените знание и воля винаги ги държат под контрол и независимо от мястото или положението, в което се намират, те търсят единствено Божието задоволство, като се стараят да постъпват според Неговите искания.

М. ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН
* Самонадзор