Под Нощното пътешествие се разбира пътуването на Пророка през нощта от Мекка към Йерусалим. А възнесението означава възкачването му до горния свят с благородното му тяло и с пречистия му дух.

Нощното пътешествие се споменава в Свещения Коран в думите на Всевишния:
„Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващитя, Всезрящият“ (17:1).
А за Възнесението се споменава от седмо до осемнадесето знамение на сура „Наджм” (53). Казват още: Споменатото в тези знамения не се отнася до възнесението.
Има различни мнения относно времето на Нощното пътешествие и възнесението. Според едни това се е случило през годината, когато на Мухаммед (с.а.с) е дадено пророчеството; според други – пет години след това. Трети посочват двайсет и седми раджаб през десетата година, след като Мухаммед (с.а.с) е станал Пророк, четвърти – седемнайсети рамадан през дванайсетата година, след като е станал Пророк. Споменават се още месеците мухаррам и седемнайсети рабиу ал-аууал през тринайсетата година от пророчеството.
Ето и подробно описание на тази история, базирано на действителни разкази. Джибрил (мир нему) довел Бурак – животно, по-голямо от магаре и по-малко от муле, а с копитото си стигало дотам, докъдето погледът стигал. Пророка се намирал в Свещената джамия. Той яхнал Бурак и стигнал до Йерусалим. С него бил и Джибрил. Мухаммед (с.а.с) влязъл в Джамията. Извършил две части молитва, като бил имам на пророците. После Джибрил му поднесъл съд с вино и съд с мляко. Той избрал млякото, а Джибрил му казал:
– Избра онова, което отговаря на природата на човека. Избра правилния път и посочи правилния път на твоята умма. Ако бе взел виното, твоята умма щеше да изпадне в заблуда.
След това го възкачил от Йерусалим до първото небе. Джибрил поискал небето да се разтвори пред него и то се отворило. Там Мухаммед (с.а.с) видял Адам, бащата на човешкия род, и го поздравил. Адам му отвърнал на поздрава и потвърдил пророчеството му. От дясната страна на Адам имало множество и когато погледнел към тях, се смеел. Това били духовете на блажените. От лявата му страна имало друго множество и щом погледнел към тях, плачел. Това били душите на злощастните.
След това го въздигнал до второто небе и поискал Джибрил небето да се разтвори, и то се разтворило. Тук Мухаммед (с.а.с) видял братовчедите по майчина линия – Йахя, сина на Закария, и Иса, сина на Мариам, мир и за двамата, поздравил ги, те му отвърнали на поздрава и потвърдили пророчеството му.
След това Джибрил го въздигнал до третото небе. Тук видял Юсуф, мир нему, който бил дарен с голяма красота. Мухаммед (с.а.с) го поздравил, той му отвърнал на поздрава и потвъдил пророчеството му.
След това го въздигнал до четвъртото небе. Тук видял Идрис, мир нему. Мухаммед (с.а.с) го поздравил, той му отвърнал на поздрава и потвърдил пророчеството му.
После Джибрил го издигнал до петото небе. Тук видял Харун ибн Имран, мир нему. Мухаммед (с.а.с) го поздравил, той му отвърнал на поздрава и потвърдил пророчеството му.
После го издигнал на шестото небе. Тук срещнали Муса ибн Имран, мир нему. Мухаммед (с.а.с) го поздравил, той му отвърнал на поздрава и потвърдил пророчеството му. Когато го подминали, той се разплакал. Попитали го:
– Защо плачеш?
А той отвърнал:
– Плача, защото в сравнение с хората от моята умма много повече хора от уммата на младежа, изпратен след мен, ще влязат в Рая.
След това го въздигнал до седмото небе. Тук срещнал Ибрахим, мир нему. Мухаммед (с.а.с) го поздравил, той му отвърнал на поздрава и потвърдил пророчеството му. Ибрахим бил подпрял гръб на висок дом, където всеки ден влизали седемдесет хиляди ангели и не излизали оттам.
След това той се издигнал до Лотоса, чиито листа били като слонски уши, а плодовете му като големи глинени гърнета, покрити със злато. Онова, което ги покривало, било по повелята на Аллах и цветовете му се променяли, и никое създание не било способно да опише тяхната красота.
След това го въздигнал към Всемогъщия – Велик и Преславен е Той! – приближил се до Него на разстояние два лъка или по-близо. И Аллах открил откровението на Своя раб и му вменил в дълг – на него и на неговата умма – да извършват по петдесет молитви всеки ден и нощ. Мухаммед (с.а.с) се върнал и когато минал край Муса, той го попитал:
– Колко молитви ти повели Аллах?
– Петдесет.
– Твоята умма няма да понесе толкова. Върни се при Него и помоли да ги намали. Мухаммед (с.а.с) се обърнал към Джибрил и той дал знак, че е съгласен, стига Мухаммед (с.а.с) да пожелае. Върнал се и Аллах намалил броя на молитвите с десет. Отново минал край Муса; той пак го попитал и когато разбрал колко са, пак му казал да помоли за по-малко. Така Мухаммед (с.а.с) сновал между Муса и
Всемогъщия и Превелик Аллах, докато Той определил пет молитви. Пак минал край Муса и той отново му казал да се помоли за по-малко:
– Кълна се в Аллах, аз исках синовете Израилеви да се молят дори по-малко, но те не бяха в състояние да го правят и изоставиха молитвите.
Тогава Мухаммед (с.а.с) отговорил:
– Засрамих се от Аллах. Признателен съм и ще се подчиня. Когато Мухаммед (с.а.с) се отдалечил, било провъзгласено: „Наложих Своето предписание и намалих бремето на Моите раби – пет молитви за изпълнение, но с награда за петдесет. Думата Ми няма да бъде променена“.
След това Мухаммед (с.а.с) се върнал от Нощното си пътешествие в благословения град Мекка и на сутринта известил своите съплеменници за най-великите знамения, които Всемогъщият и Превелик Аллах му показал, а те започнали яростно да го обвиняват в лъжа, да го оскърбяват и обиждат. Някои приветствали чутото, други сложили ръка на главата му в знак на почуда и отрицание. Няколко човека отишли при Абу Бакр, Всеправдивия, и му съобщили новината. Той им отвърнал:
– Щом така е казал, значи е вярно.
Те го попитали:
– Вярваш ли на всичко това?
– И още как? Аз съм му повярвал и за повече от това. Повярвах му и за откровението от небето.
Затова нарекли Абу Бакр „Всеправдивия“ – Сиддик.
Дошли езичниците да изпитат Мухаммед (с.а.с) и започнали да разпитват как изглежда Йерусалим, който Мухаммед не е виждал преди това. Тогава Аллах ясно му го явил, той го видял и започнал да описва всяко място и всяка врата. Те нямали какво да му възразят, само казали:
– А що се отнася до описанието на града, кълнем се в Аллах, наистина е така.
Попитали го и за един техен керван, който идвал от Шам. Той им съобщил броя на камилите, състоянието им, кога ще пристигнат и каква е камилата водач. Всичко било, както той казал. Но заблудените искали да си останат неверници.
Сутринта след Нощното пътешествие дошъл Джибрил и научил Пратеника на Аллах как и кога да се извършват петте молитви. Преди това мюсюлманите извършвали две части молитва сутрин и две вечер, общо четири части.