Дните са кратки и отминават бързо, месеците и годините също и така идва краят на земния живот за всеки един човек.

А след това, без изключение всеки един ще застане за равносметка пред Могъщия Владетел, и без съмнение ще бъде питан за малко и голямо, какво е извършил. В един свещен айет Всевишният Аллах се обръща към Мухаммед (с.а.с.), казвайки:
„Кълна се в твоя Господар! Ще ги питаме всички за онова, което са извършили.”/Сура “Хиджр”/15/: 92-93/
В къяметския ден човекът ще види и намери всичко което е извършил в земния си живот, като добрини и злини, и нищо няма да бъде потулено или изгубено, независимо дали деянието е значително или нищожно. Аллах Теаля казва:
„В този Ден хората ще бъдат върнати на тълпи, за да им бъдат показани техните дела.Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.”/Сура “Зелзеле”/99/:7-8/
Поради това, че на всеки ще бъде държана равносметка е разумно ние да си направим такава за себе си. Умер (р.а.) казва: "Правете си равносметка преди тя да ви бъде направена …!"
Истинският мюсюлманин постоянно прави равносметка на себе си и се упреква за недостатъците, които е допуснал. Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах в Корани Керим:
„…и които раздават, за онова, което са раздали сърцата им са боязливи, защото при своя Господар ще се завърнат,”/Сура “Муаминун”/23/:6

Абдуррахман ибни Сейд ибни Вехб ел-Хемдани, разказва, че  Айше (р.а.) казала: “Попитах Пратеника (с.а.с.)  относно този айет, дали това са онези, който прелюбодействат, крадат и пият алкохол?” Пратеникът (с.а.с.) рекъл: “Не, о, дъще на праведния – Ебу Бекр! Тези са, които кланят намаз, говеят, дават садака, но се опасяват дали Аллах Теаля ще им го приеме. Тези са които се надпреварват в правенето на добри дела.”/Тирмизи/
Меймун ибни Михран казва: "Човек не е богобоязлив щом като не си  прави равносметка..."
Наистина човек трябва да си  прави равносметка, за да не съжалява в къяметския ден, защото тогава ще бъде късно. Аллах Аззе ве Джелле ни известява за това, като казва:
„А когато дойде при някого от тях смъртта, той казва: “Я, Рабби! Върни ме, за да върша праведни дела, които изоставих!”…”/Сура “Муаминун”,/23/:99-100/
Фудайл ибни Ияд казва:"Единствено мюсюлманинът прави равносметка на себе си и знае, че ще застане пред Всевишния Аллах…!"

Сулейман ибни Абдул Мелик попитал известния учен Ебу Хазим:
“Каква е причината да обичаме земния живот и да презираме смъртта?”
Ебу Хазим отговорил:
“Защото се устроихте в земния си живот и опропастихте отвъдния и се отвращавате да се преселите от устроеното към опропастеното. Кой ще желае да остави разкошния живот и да отиде в пустинята и опустошеното!”
Сулейман попитал: “О, Ебу Хазим!: Как ще сме при Аллах Джелле ве Аля?”
Ебу Хазим отговорил:
“Погледни в книгата на Аллах, за да разбереш къде е твоето място при Аллах Джелле ве Аля!”
Сулейман попитал:
“Къде да го намеря?”
Ебу Хазим отговорил: “В словата на Аллах Теаля „Добротворните ще са в благодат, а развратниците ще са в Джехеннема”
Сулейман попитал: “О, Ебу Хазим! Къде е милостта на Аллах?”
Ебу Хазим отговорил:
„Милостта на Аллах е близо до добродетелните.”
Сулейман попитал: “Как ще се явим в утрешния ден пред Аллах?”
Ебу Хазим отговорил:
“Добротворният ще бъде като, онзи който е бил далеч от семейството си и се завръща при него, а що се отнася до лошия човек, е като роб беглец, който се връща при господаря си.”
Молим Аллах Теаля да ни отреди възможност и помогне в правенето на равносметка за нашите дела! Амин!