Месец Мухаррам е велик, благословен и свещен. С него започва годината по хиджра - ислямското летоброене. Аллах теаля казва: "Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца, според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях (Зулкааде, Зулхидже, Мухаррам, Реджеб) са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си....
(сура Теубе 9:36)

Пратеникът (с.а.с) казва:
"...годината е дванадесет месеца. От тях четири са свещени. Три са последователни Зулкааде, Зулхидже и Мухаррам. Реджеб е самостоятелен между джумада и шабан."

Относно думите на Аллах (с.т) в гореспоменатия айет: ...Не угнетявайте през тях себе си...., Ибни Аббас (р.а.) казва: "През всички месеци на годината злосторничеството е забранено, но в четири от тях забраната е по-голяма. Те са свещени месеци и грехът за извършените лоши деяния в тях се умножава, така както се умножава наградата за добрите деяния."

Затова лошите дела трябва да се отбягват и да се вършат добри.
Превъзходството на месец Мухаррам е огромно. Пророкът (с.а.с) казва:
"Най-превъзходното говеене след месец Рамадан е месец Мухаррам"
Ебу Хурейра (р.а.) казва че: "Пратеникът (с.а.с) минал покрай евреи, които говеели в ден Ашура и ги запитал: " Защо говеете? Те отговорили: Това е денят, в който Аллах Теаля спаси потомството на Исраил и издави фараона с неговото обкръжение. В този ден е заседнал и корабът на Нух (а.с) върху планината Джуди. Поради това, той Муса (и Нух) са говеели на този ден в знак на признателност към Аллах Теаля. Тогава Пейгамберинът (с.а.с) казал:
"Относно Муса Аз съм с по-големи права и предимство от вас, за да говея в този ден" След това той (с.а.с) заповядал да се говее в този ден" /Имам Ахмед/
Говеенето в деня Ашура се практикува още от времето на Пратениците Муса и Нух (а.с). Последният Пратеник (с.а.с) казва:
"В деня Ашура са говели Пратениците, затова и вие говейте."
Айше (р.а) разказва, че: "Преди Исляма, Курейшите също са говеели в деня Ашура, както Пратеникът (с.а.с) е говял и е зповядал да се говее. Но след като било заповядано говеенето през месец Рамадан, Пророкът (с.а.с) казал:
"Който желае да говее този ден, а който не иска, да не говее."
Един човек го попитал: О пратенико на Аллах! След Рамадан през кой месец да говея? Той (с.а.с) му казал:
"Ако желаеш да говееш след месец Рамадан, говей месец Мухаррам, защото той е месец на Аллах. В него денят (Ашура), в който Аллах е приел покаянието на много други народи и ще приема на много други."
Ибн Аббас (р.а) казва: "Не съм забелязал Пратеника (с.а.с) да говее ден и да съблюдава ползата му от превъзходството му спрямо останалите дни, както на деня Ашура и месец Рамадан."
Пратеникът (с.а.с) казва:
"Надявам се за говеенето в деня Ашура Аллах Теаля да опрости малките прегрешения от отминалата година."
Дъщерята на Муавиз (р.а) Казва: "При зазоряване в деня Ашура Пейгамберинът (с.а.с) изпратил хора до околните села на Медина да известят, че който е осъмнал и говее, да говее останалата част от деня. Ние винаги говеехме в този ден, възпитавахме и децата на това и ги водехме с нас в джамиите. Правихме им играчки от вълна и когато някое от тях заплачеше за храна, давахме му играчка, за да се занимава, докато не настъпи времето за разговяване"
От всичко казано до тук, относно говеенето на Мухаммед (с.а.с) в деня Ашура, се разбира, че:
-Когато той е живял в Мекка, е говял в този ден и заповядал да се говее. Но след като било заповядано говеенето през Рамадан, Той (с.а.с) отменил задължителността за говеене в деня Ашура. Всичко това е предадено в горепосочения хадис от Айше (р.а).

В края на живота си Мухаммед (с.а.с) възнамерил, заедно с ден Ашура да говее деветия или единадесетия и напътил към това. Той (с.а.с) е казал:

"Ако доживея до следващата година, ще говея и деветия ден"

"Говейте ден преди Ашура или ден след него"

За съжаление, Пророкът (с.а.с) не доживял до следващата година, но неговото напътствие остава валидно за всички нас до края на света. За това е желателно всеки мюсюлманин да говее в тези дни, за да се сдобие с отредените огромни ползи. Говеенето е също проява на търпение, за което Аллах Теаля безвъзмездно награждава. Всевишният Аллах казва:
"Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда."