Определяйки първата от целите на своята мисия и пътя си на велик проповедник, Пророка на Исляма изрекъл: „Изпратен съм, за да приведа достойнствата на добродетелните нрави в тяхната пълнота и завършеност.” /Малик/

Тези слова сякаш ни казват, че посланието, оставило забележителна следа в историята на човечеството и възвестителя на което е положил огромни усилия, за да разпръсне лъчите му и да обедини хората около него, не цели нищо повече от това, да заздрави моралните добродетели и да разкрие пред хората необятните хоризонти на съвършенството, за да се устремят към тях с пълното съзнание, че такива наистина съществуват.
В този смисъл ислямските богослужения, смятани за стълбове на мюсюлманската вяра, не са някакви неясни обреди, отвеждащи човека към незнайните пространства на отвъдното; нито пък са непонятни действия и напълно безсмислени движения. Напротив, обредите, които Ислямът вменява в дълг на всеки вярващ, представляват многократно повтарящи се дейности, които приучват човека да живее в съгласие с истинския морал и да го следва неотклонно, независимо от промените в живота му.
Те наподобяват физическите упражнения, към които хората пристъпват с желание, надявайки се, че ако проявяват постоянство, телата им ще укрепнат и ще се радват на добро здраве.
А това са истини, които Свещеният Коран и Истинното Предание разкриват с категоричност и с яснота.
Повелявайки ни да отслужваме задължителната молитва, Всевишния недвусмислено посочва и вложената в нея мъдрост, като заявява:
И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. /Сура Паякът (Ал-‘Анкабут): 45/
Да страниш от порока и да се пречистваш от сквернословията и злодеянията — това всъщност означава да отслужваш молитвата си. В свещен хадис, предавайки думите своя Господ, Пророка казва: “Аз приемам молитвата на онези, които проявяват смирение, възвеличавайки Мен; които не гледат с високомерие на сътвореното от Мен; които не понечват да упорствуват в непокорството си към Мен; които прекарват деня си с мисълта за Мен, и които изпитват състрадание към злощастния, към пътника, към вдовицата и към изпадналия в беда.” /Ал-Баззар/ Проф. Мухаммед Газали