Библиотека

Завистта - това е чувство, свързано с желанието да имаш от това, което притежават другите и ли се стремиш да го загубят.

Принципно човек винаги може да отправя дуа и да иска от Аллах, защото това е същността на вярата и религията – да осъществи връзка между Твореца и творението.

Часът беше три.  Силно почукване на вратата стресна момчето. Сам-самичък в зданието, той съвсем не очакваше някой в този късен час. Но странникът упорито хлопаше. Момчето плахо стана и с разтреперани ръце хвана дръжката на вратата… Заля го светлина. Събуди се с крясък, плувнало в пот. „Слава Богу, всичко бе един сън!“

Когато възникне спор между вярващите по даден въпрос, те трябва да се обърнат за разрешаването на този спор към Свещения Коран и сунната на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), така, както са го правели сподвижниците (сахабетата) и техните последователи.

С разума, дарен ни от Всевишния, ние печелим пари и придобиваме материални блага. Затова даването на милостинята зекят, за да се спази заповедта Му, е признак за вярата в Него.

Има различни описания на зимата. Богатите се радват на зимните пейзажи, мислят и си представят какви снежни удоволствия могат да изживеят на някой висок връх.

Всевишният Аллах е изпращал пратениците, за да призовават хората към “тевхид” – вяра в Единствения Аллах, подчинение на Неговите повели, и към висша форма на възпитание и морал.

Младежта ни изживява и минава през едни от най-тежките времена. Пренебрегването на миналите векове даде като резултат последователните беди, които ни сполетяват днес.

От Джарир Ибн Абдуллах р.а), се предава: “Бяхме у Пратеникът на Аллах (с.а.с), по пладне, когато при него дойдоха хора - боси, полуголи, наметнати с (кожи от) гепарди или наметки от парчета вълнена тъкан, в които те са сторили разрези за главите си и препасли мечовете си на голо (без калъфи).

В Корани Керим Аллах повелява: "О, вярващи, раздавайте от онова, което сме ви дали за препитание, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство, нито застъпничество! Неверниците са угнетителите". ( Бакара, 254 )

С бистър ум, благороден характер, жизнени и дейни, проницателни и мъдри, изпълнени с хуманни чувства към целия човешки род и обич и състрадание към собствения си народ, извисените души водители са малка група свети хора, които били водачи в историята и чрез чиито послания времето е изгубило своята относителност и отново посредством чието просвещение „черните космически дупки“ са се превърнали в райски жилища.

Всеки, който чете Корана, трябва да се замисля и да се пита: „Какво повелява в тази книга Всевишният и какво иска от нас чрез нея?”

Ако оприличим всичко, създадено на този свят, с едно дърво, плодът на това дърво е човекът. Плодът на човека е вярата. Плодът на вярата пък е благодарността (признателността).

В своите наставления ислямът обвързва потребностите на душата с тези на тялото, като не допуска удовлетворяването на едните да става за сметка на другите.

Неизменното присъствие на религията в човешката история е факт, който доказва необходимостта от нея, както за индивида, така и за обществото. Нейната значимост е актуална и днес в модерното общество.

Дните, месеците и годините минават мигновено, без да осъзнаем това. Събитията са завладели до такава степен главите ни, че забравяме за основните си задължения.

Бедността кара човека да се срамува от себе си. Сполети ли го, тя го поставя в незавидно положение, принизява го до състояние, по-ниско от онова, което Всевишния е отредил за хората.

Вярата е основният фактор за сполуката и щастието на всеки човек. Потребността от нея е заложена в неговата същност и не може да я замени с друго, така е сътворен.

Изразът „Ислямът – система и начин на живот” е често използван сред мюсюлманите, но в много случаи е неправилно разбиран и натоварван с различен смисъл.

Тевбе е покаяние, разкайване за греховете, пожелаване на опрощение от Всевишния за тях и прекратяване на извършването им.