Младежта ни изживява и минава през едни от най-тежките времена. Пренебрегването на миналите векове даде като резултат последователните беди, които ни сполетяват днес.

Това поколение беше погребано под тежкото бреме на безпокойството, без да е получило нищо полезно от своите майки и бащи, дом или училище, абсолютно никаква духовна ценност.
Младежта, лишена от всякакви традиционни богатства, бе съсипана от натиска на материализма. Тези хора не показаха никакви признаци на бистър или дълбок ум, нито дълбочина на чувствата и духовност. Това никак не бе неочаквано, като се има предвид, че опитът и традициите, култивирани над хиляда години, бяха пожертвани за една подправена, космополитна култура.
Най-болезнената и покъртителна страна на ситуацията е, че интелигенцията – тези, които се очакваше да поведат обществото, лесно се приспособи към новия нисък стандарт. Трудно ни е да проумеем как можаха да предпочетат подправена култура пред традиционната, изкусно формирана през вековете.
Ценности, останали без стойност
Тъкмо в такива условия младежта ни посрещна назряващите проблеми. Тя беше под голямо напрежение в резултат на проявената небрежност към нея през вековете. Обърканото общество изостави обичайните за него пътища и се появи нова сила, но такава, която бе незряла, неизпитала болките при раждането. Бедният младеж не можа да реши кого да последва и как можеше да го стори, след като нито веднъж не бяха дадени добри примери и беше в допир единствено с онези, които страняха от него по един или друг начин. В едно такова общество, отклоняващо се от правия път и претърпяло сериозни неуспехи, някои стигнаха дотам, че започнаха да смятат всички идеи и традиции, които са издигнали дедите им във велика нация, за ценности, останали без стойност. Де да можеше младото поколение, на което бяха отнети всички по-тънки чувства, да осмисли какво се случва около него!
При това положение какво трябва да направим, за да издигнем едно поколение, което е забравило произхода си, как да влеем нов живот в него? Нямаме право само да се оплакваме от него или да го критикуваме за това, че не чете или не мисли задълбочено. До съвсем скоро не му бе оказвана никаква помощ, въпреки че тези хора биха я приели с удоволствие. Не може да се отрече, че някои от тях проявяват истинско желание да правят задълбочени изследвания или да се образоват. А други изразяват тази жажда, като четат купища вестници, слушат радио или гледат телевизия с часове, за да убият времето или да задоволят някакви незначителни желания. Освен това, макар и някои от тях да се събират около проповедниците, за да получат това, което трябва, ние, уви, не можахме до този момент да им дадем нищо полезно.
Новото поколение под ръководството на общия ум
Кога напътихме младите да вършат добро и да избират правилното? Кога успяхме да ги научим да бъдат добродетелни? Способни ли сме да им говорим за оставено послание, за да ги накараме да мислят задълбочено, да учат и разсъждават? Можем ли да сме сигурни за алтруизма на онези, които претендират да ги водят и напътстват към по-високи върхове? Колко са издигнатите и високопоставени личности, отрекли се от материалните и духовните наслади, които можем да посочим и открием? Те очакваха някой „Херкулес“, който да каже: „През целия си живот, повече от осемдесет години, не изпитах нито една земна наслада“, който до смъртта си не е променил начина си на живот. Необходимо е да намерим Божии радетели, които да понесат мъките на своето поколение, без и да мислят дори за райските наслаждения. Уви! Та ние първо трябва да открием водители, които биха се отказали заради младежта даже от земните удоволствия!
Истина е, че не можахме да помогнем на младите. Не съумяхме да им осигурим подходящи училища, нито да ги научим както трябва да се приобщят към университета. Бяха повалени от лапите на събитията и, неизбежно, се изправиха разбунтувани срещу онези, които ги поставиха в това тяхно окаяно състояние.
Както е показано и на снимката на обезглавения Голиат, те стоят пред онези, които са им отрязали главите, настоявайки единствено да им се върнат душите. За тях да им се възвърне изгубеното е най-важното.
Кой ще поеме тежката отговорност да им върне обратно онова, което са изгубили? Домът? Обществото или неговите образователни институции? Предвид сегашните обстоятелства нито едно от тях не е в състояние да се справи със задачата, макар че определени личности заслужават да бъдат поощрени. Ако не успеем да осигурим благоприятна среда на младите да могат да построят свой собствен свят според условията на реалния такъв, неуспехът ни ще доведе до тяхното погубване. Положението днес, и особено на нашите образователни институции, никак не е обещаващо. Нито образователната ни система, която векове наред постепенно запада, нито домовете ни, които не са нищо повече от кухни и спални помещения, ни обществото като цяло, в което цари хаос, дават голяма надежда на младежта.
Единственият изход е да се развие ново разбиране за науката и да се стимулира решителността, основана на морал и проницателност, наред с култивирането на благочестие. Трябва новото поколение да бъде водено от общ ум, постигнал единство, като поеме по правия път на живота и си възвърне своята първоначална, истинска самоличност. Нещо повече, нужно е да осъзнаем, че можем единствено да им дадем на младите възможност да достигнат такива висини, като така ги предпазим от лентяйство и безразличие и им внушим идеализъм, накараме ги да изоставят веселбата заради мъките на „предстоящото“, възпрем ги от задоволяване на страстите си и им вдъхнем любов към другите и родината.
Изпитваме дълбока почит към честитите хора, които ще поемат на плещите си толкова тежка отговорност.zaman.bg